Загадъчна, красива, тиха, магична. И вие се сетихте за Странджа, нали? Толкова много асоциации могат да се породят за това омайно парче земя и въпреки това, каквото и да се каже, ще бъде малко. Странджа трябва да се усети от първо лице, тук и сега. Да се вдиша без много думи и излишна суета. Днес ви предлагам да се открием на най-високата точка на планината – връх Голямо Градище. Макар и със скромна височина от 709 м, той си е първенец и който иска да достигне до най-високите върхове на всички 39 планини в България, със сигурност трябва да мине оттам. И със сигурност няма да съжалява.
Да тръгваме…
Началната ни точка за достигане на връх Голямо Градище е отбивка на главния път между Малко Търново и границата с Турция. Като отправна точка на картата може да се напише „Разклон за гробницата на Бастет“. Да, пътеката ни отвежда и до гробницата – още едно място, което определено провокира интерес и любопитство.
На самия разклон има табели, нови и поддържани, които обозначават началото на прехода ни, както между другото има и на територията на целия природен парк. Много е хубаво, когато попаднеш на място, за което се грижат. Българските планини със сигурност заслужават това, а хората, които отделят време, за да може на всички останали да им е лесно, приятно и ясно – благодарности за тази грижа и добрия пример.
Пътеката
Първите метри от нашата разходка са на открито.
Още в началото имаме нов разклон, но той също е обозначен с табели и няма как да объркаме накъде да поемем. Набързо след това влизаме в гора, в която пътеката плавно започва да става една идея по-стръмна. Не е нищо особено, но пък накрая се оказва, че за километър и малко към върха, положителната денивелация си е повече от 100 метра. Но нека не се отплесваме с цифри. Те не са важни. Важни са крачките, които правим напред.
Няма да изпадам в подробни обяснения, защото пътеката е една и е ясно къде ще ни отведе. А както споменах, разходката е едва 1 километър и малко в посока. Интересен момент по пътя е въпросната гробница на Бастет – египетската богиня на плодородието и женската сила. До нея се се стига с леко отклонение и слизане надолу, вдясно от основната пътека, по която се движим. Самото място е като малка пещера пълно с вода и е една от мистериозните локации в планината, защото все още няма категорични доказателства какво точно е. Има само легенди и предположения. Някога са правени проучвания, които така и не са доведени докрай.
Връх Голямо Градище
Когато се върнем на главната пътека към връх Голямо Градище, ще ни остават само около 300 метра до пирамидата на най-високата му точка. Това за мен беше един от най-красивите моменти, защото осъзнах, че съм попаднала в една от най-фотогеничните гори. Истинско удоволствие да наблюдаваш всичко около себе си.
Усещането продължи и до самия връх. Оттам пък човек има възможност да обгърне с поглед необятния хоризонт и да се наслади на красивата гледка с порив на свобода.
Времетраене на цялата разходка
По-малко от час. Толкова отнема разходката до връх Голямо Градище в двете посоки с нормално темпо. Това дава възможност и за още по-бавна разходка и почивки, за да може човек да се наслади максимално на природата, сред която се намира.
