Ако и на вас често ви се случва да превъртите играта в градската суматоха и търсите по-уединено място сред природата, където можете да чуете шепота ѝ, разбирам ви. Днес ви предлагам именно да обърнем гръб на шума и да се открием край Урдините езера в Рила. Един от онези маршрути, където натрапчивите мисли бързо се изпаряват и освобождават пространство за приемане на тонове красота и купища боровинки. Как да не тръгне човек?
Но преди това…
Накратко за Урдините езера
Те са цели 6 – Сухото, Рибното, Триъгълника, Ботаническото, Голямата и Малката Паница. Най-високото от тях, както може би ще се досетите, е Сухото, разположено на 2375 м. А най-дълбокото е Малка Паница – около 7 м и половина. Събратът му по име – Голямата Паница, е най-голямо по площ и обем на вода. Но нека спрем до тук с фактологията. Урдините езера са живописна картина, която трябва да усети отвъд цифрите. Затова нека ви разкажа за маршрута, който избрахме, за да стигнем до тях.
За да видим максимално много от околността, решихме да направим кръг, като първо се качим до Урдините езера през Зелени рид, а след това слезем по Урдина река.
Началото на маршрута към Урдините езера
Началната ни точка е отбивка по пътя Самоков – Мальовица, която в Google maps може да бъде намерена по-лесно като екопътека „Приятели на растенията“. Уширението е достатъчно за няколко коли, а пътеката, по която трябва да поемем, е от нашата страна и се вижда достатъчно добре. В началото даже започва да се спуска. Доста приятно, до момента, в който не си помислиш, че на връщане, след десетки километри, ще трябва да се изкачваш… Затова спираш да мислиш и просто се наслаждаваш. Както споменах по-горе, мястото е много благоприятно човек да се отърве от всичко натрапчиво.
Първата ни условна спирка по маршрута е Яворова поляна. Оттам има няколко разклонения, като в случая избрахме да поемем по посока хижа Иван Вазов, тоест през Зелени рид, а на връщане да се спуснем по Урдина река, за да направим маршрута кръгов.
Изкачването
Оттук вече започва по-големият зор – първото стръмно изкачване в гората. Усеща се как вече темпото се забавя. Няма и много какво да се описва тук, по-живописната част започва, когато излезем на открито по самия рид, тъй като там малко по-малко се откриват страхотни гледки. Освен живописна, е и доста по-вкусна тази част заради безбройните боровинки в летните месеци, които още повече могат да забавят крачката. В края на гората, дърветата започват да отстъпват място на клековете, а след това вече и те стават все по-малко. Въпреки че непрекъснато се движим нагоре, някак си с промяната на пейзажа, усещането става още по-приятно.
И така до момента, в който вече не сме на билото и от лявата ни страна виждаме нашата цел – голяма част от Урдините езера, а от дясната ни са Седемте рилски езера. След цялото изкачване, което във финалния GPS track ни излезе над 1300 м, заслужено можем да спрем да си починем преди да поемем на обиколката около езерата. Оглеждаме се и няма как да не забележим разликата в човекопотока от двете страни. Едната е тиха и почти безлюдна, а другата – точно обратното.
Към езерата
Предстои една приятна част от маршрута – достигане до езерата, обиколката им и спирката край тях за почивка. Първоначално е спускане, което след достигане до езерата на моменти се редува и с кратки изкачвания, но вече знаем, че стръмните наклони, по които трябва да се изкачваме, вече са зад гърба ни. В този участък няма маркировка, но и в случая не е необходима, тъй като пътят води инстинктивно към целта.
Наслаждаваме се.
Финалната част
За нея също ще ни е необходим съхранен запас от сили и концентрация, тъй като спускането по Урдина река е стръмно и каменисто. Но нищо нетипично за Рила и високата планина. Най-трудно може би става вече в края, когато сме доста изморени, а осъзнаваме, че маршрутът е дълъг и трябва да сме търпеливи, докато го завършим благополучно.
Цялото разстояние на кръговия маршрут, което изминахме, е 24,5 км. Както споменах, положителна денивелация е 1350 м (аналогично е и за отрицателната). Разбира се, отне ни цял ден – 10 часа, като в тях включваме моментите за почивка, боровинки, пак почивка и пак боровинки. Определено си заслужава. Особено ако точно в този момент търсим тихо и алтернативно място във високата планина.
За екипировката е важно да предвидим всичко необходимо за лятната планина и достатъчно храна и вода за цял ден.
