Ден втори от Е4. Пътешествието продължава с пълна сила. Усещането да се събудиш и да знаеш, че имаш цел е много приятно и сериозен стимул за развоя на събитията в следващите часове. През втория ден пътят трябваше да ни отведе до хижа 7-те езера. Едни 20 км ни деляха от Клисура до там. Нищо работа в сравнение с километрите в предходния ден.
Знаехме, че маршрутът не се характеризира с особена трудност и в голяма част от него се върви по широк път, който е сравнително равен. По тази причина решихме да не бързаме. Подарихме на тялото и съзнанието си толкова време, от колкото се нуждаеха, за да се адаптират към факта, че отново ще сложим раниците на гърба и ще продължим. Отрази ни се добре. В момента, в който тръгнахме от Клисура, бяхме широко усмихнати, а фактът, че Рила ни очакваше за няколко незабравими дни край някои от най-впечатляващите места на територията ѝ, беше сериозна мотивация. А раниците сякаш вече бяха неизменна част от нас.
Маршрутът
Маршрутът в действителност ни отведе по широк равен път.
Това всъщност са ниските части на планината, известни още като Лакатишка Рила. Въпреки че през голяма част от времето теренът беше еднообразен, гледките към Мальовишкия дял ставаха все по-близки и впечатляващи. Тази перспектива едва ли някога омръзва, или поне на мен трудно би ми станало досадно да гледам натам.
Друго, което можем да срещнем по пътя и да ни разсее, са стадата с животни и пазещите около тях кучета. Положителното в случая е, че теренът е широк и могат да се заобиколят, за да се избегнат непредвидени ситуации.
Интересни места по пътя
По-интересен обект по пътя е и така нареченият Обесен камък. За съжаление не успях да намеря изчерпателна информация за него и името му, затова на този етап само ще го покажа на снимка.
Финалният етап за деня
Леки изкачвания, леки слизания, същият път. Така продължихме (почти) до хижа Ловна.
На хижата поспряхме за малко, за да презаредим батериите и да съберем сили за последния участък от деня – до хижа 7-те езера, който беше и най-стръмен.
Когато поехме нагоре, пътеката ни отведе в гора, в която вървяхме в голяма част от времето. След излизането от нея, продължихме напред на открито и не след дълго достигнахме Долното езеро или седмото от Седемте рилски езера.
Само едно кратко, но стръмно изкачване – за да е подобаващ финалът за деня, ни очакваше от езерото до хижата. Тръгнахме по него уверени и не след дълго се почувствахме удовлетворени, поради факта че и вторият ден е зад гърба ни. Зарядът вече беше друг. Една дума беше достатъчна да го опише – Рила. А бях сигурна, че най-доброто от нея тепърва предстои…
И за финал можете да видите по-важните специфики на маршрута във видеото по-долу. По пътя на няколко места има вода.
С първия ден от Е4 или прехода през Витоша и Верила можете да се запознаете тук.
