Д
обре дошли между селата Лиляче и Чирен, където се намира скалният феномен Божия мост. Неведнъж хората са си казвали за него, че подобна красота може да бъде само божие творение. Това е една от интерпретациите (за другата прочетете в предпоследния абзац) за произхода на името на скалното образувание, за които няма как да сме напълно сигурни, че са истина. В едно обаче съм сигурна аз – това е място, което задължително да посетите, когато искате да намерите красота, вдъхновение и хармония, събрани на едно място.
Накратко за природния феномен Божия мост
Скалният мост над река Лилячка е висок около 20 м и широк около 25 м. Дължината му е около 100 м. Счита се в миналото наистина се е използвал като мост, по който е минавал римски път. В околността, точно в началото на пътеката, водеща под моста, има и останки от крепост, за която няма много информация, но най-вероятно е свързана с историята на мястото.
Обектът е обявен за природна забележителност през 1964 г.
Как се стига до Божия мост?
Ако имената на селата Лиляче и Чирен сами по себе си не ви говорят нищо, веднага подсказвам, че те се намират на около 15 км северно от Враца (или около 125 от София).
За да се стигне до Божия мост, може да се мине и през двете села. Ние избрахме да подходим от Лиляче. В селото на много места има табели, които сочат накъде да продължим към крайната ни цел. Възможностите ни бяха да стигнем с колата почти до самия мост или да си направим кратка разходка от селото в продължение на 2 км. В зимните дни, които обаче наподобяват пролет, движението винаги е добре дошло, особено след дългата празнична почивка преди това.
Все пак, ако някой реши да използва автомобил, добавям, че след края на селото пътят вече е черен.
Като ориентир къде могат да се спрат колите и откъде започва същинската пътека, която води до Божия мост, ни служи крепостта, която виждаме отдалеч. А самата пътека до крайната ни цел ще изминем за няколко минути, които се броят на пръстите на едната ръка.
Много бързо имаме визуален контакт със скалното творение на природата, което колкото по-надолу слизаме, толкова повече ни изумява с красотата си.
Минутите на изследователския дух
В момента, в който вече сме долу, започва изследването на мястото, където се намираме. Всеки един процеп, дупка и възможност да видиш природния феномен от друга перспектива, представляваха интерес за нас, затова започнахме да търсим начини как да се случи това.
На снимката по-долу можете да видите трите големи дупки, до една от които открихме, че може да се стигне като се влезе през процепи, до които трябва за съвсем кратко да се изкачим, след като излезем от скалния тунел.
Може да се стигне и до терасата вляво от тях, но към нея трябва да се продължи още нагоре в пещерата. Тук вече навлязохме в по-неизвестното, макар и за кратко, тъй като не знаехме колко широк е пътят дотам и дали изобщо ще ни изведе на тази тераса. Преживяването обаче беше интересно, защото освен че си направихме кратка разходка в пещера, видяхме скалния обект и от по-високо. Гледка, която също не е за изпускане.
Не пропуснахме и възможността да отскочим до другия край на природната забележителност. Тъй като реката ни разделяше от него, трябваше да заобиколим обратно по пътеката и така да го стигнем. Интересното още първия път, когато отправихме поглед натам, беше закрепена дървена стълба към един от процепите на пещерата. От достоверни източници научих, че вътре е много интересно, тъй като пещерата е дълга, има различни разклонения и не се знае докъде стига. Само мога да си представям…
Легенда
Втората легенда, свързана с името на Божия мост, е, че когато реката ставала пълноводна, отнасяла всички мостове със силата си. Само нашият обект на разказ получавал закрила от бог и винаги оставал непокътнат.
Друго име, с което е известен скалният мост
Допълнителната информация, която научих за Божия мост, е, че той е известен и под наименованието Жабокрек. Разбира се, и това име не е случайно. То идва от факта, че много често през сухите месеци реката в околността пресъхва, но остават езерца, пълни с жаби.
