Н
икога няма да забравя момента, когато преди няколко години слизахме от Митикас (най-високият връх в планината Олимп и в Гърция) и срещнахме група българи, с които се заговорихме. Някой попита дали сме изкачвали връх Триглав. Предвид терена, на който се намирахме, веднага направих аналогия с първенеца в Словения Триглав и бях сигурна, че става дума за него (така беше). Тъкмо бях готова да отговоря, че сме били там и отсреща се чу: “О, да, аз съм го изкачвал от хижа Мазалат”. Именно тогава, развеселена, се замислих, че не съм била в района на българския масив Триглав в Стара планина, от който е част и вторият по височина връх в Балкана – Голям Кадемлия. Мислите поотлежаха малко във времето и дойде времето за действие/изкачване, а след действието – времето за разказване.
И преди всичко:
Голям Кадемлия в няколко цифри и фактa
Със своите 2276 м, само 100 м по-нисък от Ботев, Голям Кадемлия е вторият по височина връх в Стара планина. Той е част от масива Триглав заедно с върховете Малък Кадемлия и Пиргос. На най-високата му точка има заслон, който носи същото име.
Възможните изходни точки за изкачването му са няколко – от редовете по-горе може би вече се досещате, че едната е хижа Мазалат, а останалите са хижите Соколна, Тъжа и Триглав. Единствената немаркирана пътека от изброените е от хижа Триглав. По стечение на обстоятелствата ние го изкачихме именно там, което направи приключението още по-запомнящо се.
Началото на пътешествието
Като казвам ние, този път визирам аз и още една девойка, с която направихме нещо подобно на това да сложим пръст на картата със затворени очи и така да определим коя ще е дестинацията ни в съответния момент. В случая влязохме в сайта на БДЖ, видяхме няколко села, които са изходни точки към планината, и избрахме да стигнем до Тъжа. И двете не бяхме ходили в района и ни се стори интересен вариант да посетим ново място.
Когато пристигнахме, се отправихме към хижа Триглав, откъдето на следващия ден поехме към върха. До хижата се стига за около 3 часа и половина спокойно темпо.
Подобни преходи са интересни, дори само когато си мислиш, че трябва да вървиш по непознат и немаркиран терен (интересни бяха и изумените погледи на единствените трима човека, които срещнахме по пътя за два дни, когато видеха само две момичета, скитащи в планината).
Разбира се, в случая се консултирахме с хижарите накъде да се движим, а хубавото беше, че още от долу имахме визуален контакт към една постройка, която се оказа на метри от върха и която се превърна в отправната ни цел.
Изкачването
Най-интересното в нашето изкачване беше опитът ни да се изхитрим и да съкратим големия наклон. Когато обаче се опиташ да правиш такива неща, получаваш още по-големи предизвикателства по пътя, а ние не бяхме изключение. В случая, когато преодоляхме първото голямо изкачване след хижата, пред нас се откри още едно подобно и двете убедени се уверихме, че няма как да сме натам. Затова кривнахме и започнахме да подсичаме, но тази несъществуваща пътека ни отведе сред гъста растителност, през която трябваше да минем и внимателно трябваше да преценяваме къде правим всяка следваща крачка. Разбира се, това “геройство” не беше невъзможно, но може би ни забави малко. Все пак успокоението ни беше, че в един момент отново започнахме да виждаме постройката, към която се стремяхме. И въпреки че не я изпускахме от поглед и все повече се приближавахме, трябваше доста да се потрудим, докато действително я стигнем.
През цялото време изкачването съвсем не е леко и коства усилия. От време на време усилия костваше и това да не мислим, че сме обградени от истинска дивотия, където не се знае кога за последно е стъпвал човешки крак и че не е изключен вариантът в района да има мечки.
За наша радост нямаше непредвидени ситуации и дори бяхме на върха за 3 часа – колкото го дават и по разписание. Там нямаше никого. Само красивата гледка от всички страни. Интересно беше да погледна от другата страна и да видя ясно различимия път, който нямаше нищо общо с този, по който вървяхме ние. Но така пък беше още по-интересно.
На слизане вече беше по-лесно и освен това поехме натам, откъдето трябваше да се качим. Преодоляхме разстоянието до хижа Триглав още по-бързо, което ни осигури спокойствието, че ще слезем навреме до село Тъжа, за да си хванем влака.
Още малко информация за околността
Районът около хижа Триглав е много интересен. Само два почивни дни не стигат да обиколиш всички красиви места и някак си те предизвиква да искаш да се връщаш многократно. От хижата може да се стигне до два водопада – Бабско пръскало и Кадемлийското пръскало. И двата впечатляват с височина и красота. Първият е висок 54 м, а вторият – 70 м.
Колкото до самата хижа – определям я като задължителна за посещение! Дори да отидеш само до нея и да си починеш сред природата, пак ще е страхотно изживяване. Тя е олицетворение на планинския уют – място, където намираш гостоприемство и много вкусна храна.
Стара планина е дом на много интересни върхове, които неведнъж са приковавали вниманието ми. Един от тях е Миджур, който е и първенецът на Сърбия. Истинско приключение, което изисква голяма воля. Определям Миджур също като място, задължително за посещение, а повече информация защо – можете да прочетете тук.
