Едва ли има човек, който да не е гледал прогнозата за времето по телевизията поне веднъж и да не е чувал за връх Мургаш. Онзи опърничав старопланински връх, който почти винаги отвява конкуренцията си с ураганни ветрове. Тъй като доскоро само бях чувала за него и за буйния му нрав, реших да посветя един ден на мисията да проверя как ще ме посрещне и дали ще успее да отвее и мен. Затова стегнах раницата, отпътувах за град Бухово, където е началото на пътеката, поех по нея и с всяка следваща крачка започнах да се приближавам към момента на истината.  

Мургаш – име на връх, име на легендарен момък

1687-метровият връх Мургаш се намира в Стара планина и оказва се, е на едни има-няма 35 км от София. Тоест, ако тръгваме оттам, е съвсем възможно да изкачим върха и да се върнем в рамките на един ден. До град Бухово, който в началото писах е една от изходните точки към върха, може да се стигне дори и с градския транспорт – автобуси 90 и 117. В интерес на истината междуградските линии винаги са ми се стрували пълна екзотика, но пък признавам, че всъщност са доста практични, когато търсиш интересни места, но не ти се пътува с кола.

Освен със силните ветрове, с които асоциираме Мургаш, мястото, както и много други в българските планини, е известно и с интересна легенда. Тя, може би и сами ще предположите, разказва за красота, любов и саможертви. 

В някое от близките до върха села живеела девойка, за чиято красота всички мъже наблизо и далеч знаели. Непрекъснато се появявали кандидати за сърцето ѝ, но така и не успяла да се влюби в някой от тях. В един момент девойката вече била уморена от цялото внимание, което получава. По тази причина решила, че който силен и смел юнак успее да я пренесе на гръб до безименния дотогава връх в планината, ще се превърне в неин любим. Въпреки трудното изпитание, се появявали младежи, които с готовност се изправили пред тежкото изпитание. Никой не успял, докато не се появил Мургаш – силният момък, който стигнал до върха, но на много висока цена. Изтощението било толкова голямо, че той поел последния си дъх на самия връх, който девойката от мъка кръстила в негова чест. 

Маршрутът

Е, след това лирическо отклонение (много харесвам да чета легенди и винаги съм се чудела как се пораждат и кой е първоизточникът им), е време да поемем по пътеката към Мургаш от град Бухово. Тя започва буквално от самия град или последната спирка на градския транспорт. Точно срещу нея се вижда път, потенциален да бъде нашата цел, а веднага като тръгнем по него, виждаме и табела, и маркировка, които ни уверяват, че вървим в правилната посока. Табелите всъщност посочват хижа Мургаш, но тя е част от маршрута към върха, така че без съмнение можем да ги следваме. 

За да бъде по-ясно описанието ми, бих разделила маршрута на две основни части – по коларския път до хижа Мургаш и от хижа Мургаш до едноименния връх. 

1.

Поех към ветровития Мургаш с нагласата, че ще направя много крачки, но изкачванията няма да са тежки. Поне това разбрах по предварителни данни и всъщност беше точно така. Все пак е важно да спомена, че се преодолява немалка денивелация, тъй като Бухово се намира на около 771 м н.в., а Мургаш – на 1687 м. Тя все пак не се усеща много осезателно, тъй като се върви по коларски път, дълъг около 14 км в посока, които се изминават за около 4 часа – достатъчно време да преодолееш тази денивелация плавно. Разбира се, ако някой реши да внесе цвят на преживяването си с малко изкачвания, винаги може да поеме по някое от хълмчетата встрани от основния път. Те предлагат задъхващи изкачвания, след което отново те спускат към маркираната пътека. 

Иначе самият път е коларски до хижа Мургаш и е в добро състояние, дори за преминаване с кола. Очаквано или не, срещнах повече МПС-та, отколкото пешеходци, които се движеха именно към хижата. Няма как да не отбележа, че тя е страхотно място да си починеш и презаредиш силите си. Въпреки че все още е в процес на ремонт, е отворена, хижарите са много любезни, а храната не знам дали защото когато си гладен, всичко ти се струва вкусно, но беше страхотна. От Бухово до нея се стига за около 3 часа и половина.  

Друго, което мога да допълня, е, че коларският път върви ту в гора, ту на открити пространства и някъде на средата на маршрута вече можем да видим и самия връх. Той изглежда доста далеч срещу нас, но поне имаме представа къде трябва да отидем. 

2.

Втората част – от хижата до върха, е доста по-кратка, тъй като ни остават само 30-40 минути вървене. Там вече се движим по по-тясна пътека – първата част е в гора, след което продължаваме на открито. Когато излезем от гората, целта ни е да следваме зимната маркировка. Ще трябва да преодолеем кратко изкачване, след което ще виждаме Мургаш. Освен че върхът ще ни изглежда близо, този път в действителност (както не се случва често в планината) ще е близо. Продължаваме да вървим по сравнително равната пътека и само финалните метри ще изискат малко по-големи усилия.  

При ясно време от Мургаш се откриват страхотни панорами наблизо и далеч. Пространството на върха е широко и ако метеорологичните условия го позволяват, можем да поспрем и да поемем глътка свеж въздух, защото все пак ни очакват още 14 км в обратната посока. 

Моят момент на истината, който очаквах цели 4 часа, определено беше късметлийски, вятърът беше благосклонен и не ме отвя! 

Нека обобщим най-важното за маршрута:

• Споменатите 14 км в посока се изминават за около 4 часа според различните източници на информация, но тук времетраенето е условно. На отиване отнема повече, тъй като тогава се изкачваме, а и не си представям да вървя часове наред без да спра. За сметка на това се уверих, че до Бухово можем да се върнем само за 3 часа.
  
  
• С вода можем да се снабдим на две основни места – има чешма на малко повече от два часа след началото на прехода, както и на хижа Мургаш. В началото на пътеката, много близо до Бухово, също има чешма, но не съм сигурна дали водата там е питейна. Затова бих препоръчала да се запасите предварително, ако тръгнете по този маршрут.
  
  
• Маркировка срещаме начесто. Тя е и зимна, и лятна.