В прегръдката на дивия Пирин: връх Зъбът

А

ко отворим синонимния речник, веднага ще открием, че българският език изобилства от синоними на думата величие. И всички те звучат наистина завладяващо. Тази сутрин обаче се събудих с мисълта за един по-абстрактен, който няма да го намерим в речника. Ако вече се чудите, думата, която не излиза от главата ми, е Пирин. Само едно название, а е способно да създаде толкова емоции у човек и сигурна съм не само на мен. Затова веднага се впускам да яхна вълната на мисълта и да ви разкажа за едно от любимите ми места във втората по височина планина в България – връх Зъбът.

Колко е висок и къде е разположен връх Зъбът?

Зъбът се извисява на 2688 м (но източниците не са единодушни и макар и с леки отклонения, навсякъде дават различна височина) и е разположен на страничното Каменишко било. Ходила съм няколко пъти и винаги съм оставала с впечатление, че там е доста по-диво, в сравнение с други пирински върхове. Но логичното обяснение може би е именно местоположението му.

Коя е изходната ни точка към Зъбът?

И макар встрани, цели три са подходящите изходни точки за изкачване на Зъбът – хижа Беговица, хижа Пирин, заслон Тевно езеро. Всички мои изкачвания са били от хижа Беговица, затова ще дам описание за маршрута именно оттам. 

Изкачването

Тъй като изходната ни точка е разположена в гора, трябва да сме наясно, че ще се наложи да повървим доста, докато имаме визуален контакт с крайната ни цел. Затова в случая е важно да открием и поемем по пътеката, която в началото е една към заслон Тевно езеро и хижа Пирин.

В първия час и половина се върви именно по нея. Бих казала, че е доста приятна, тъй като е предимно полегата и добър начин да загреем за същинското изкачване. 

Кръстопътят

Ключовият момент в този етап, за който трябва да се оглеждаме, е разделението на пътеките. Трудно ще го подминем, тъй като на един от коловете зимна маркировка има три табели. Те обозначават посоките за Тевно езеро, хижа Пирин и обратно за хижа Беговица. За всеки маршрут има маркировка, като нашата цел е да продължим по жълтия цвят към хижа Пирин. 

Именно това е етапът, в който маршрутът става интересен и определено по-предизвикателен. Малко след началото му започваме да преодоляваме височина по големи морени. Не мога да скрия, че много обичам да преминавам по подобни пасажи. 

От този момент, чак до Зъбът, теренът е предимно каменист и (с малки изключения) само се изкачваме. Прави впечатление, че когато вървим по пътеката, тя е сравнително тясна и е хубаво да се оглеждаме къде вървим. 

Кукленското езеро 

Условно можем да определим, че сме приключили втория етап от маршрута, когато достигнем 2358 м или Кукленското езеро. Винаги много съм се впечатлявала и от езерото, и от върха над него, който се казва Куклите. Мястото е много подходящо да седнем за по-дълга почивка, да отморим, да хапнем и да погледаме. 

Както споменах, ходила съм няколко пъти в този район, но винаги времето е било мрачно и дори дъждовно. Сякаш планината пази нещо ценно от хората и не иска да ги допуска често дотам. Все пак съм решена да се върна колкото пъти е необходимо и да се порадвам на заобикалящата ме красота под слънчеви лъчи. 

Премката между Зъбът и Куклите

Важно е да не се отпускаме много, защото с достигането на Кукленското езеро, маршрутът ни не е приключил, а крайната цел тепърва ни очаква. Тук очаквано също трябва да положим усилия, защото изкачвания не липсват. Появяват се отново и любимите ми морени, по които ще трябва да вървим, докато не стигнем премката между Зъбът и Куклите. От семейството ми знам, че тя се казва “Пътека на мира” и дори преди години е имало табела с името ѝ. Нямам спомен дали е била там при моите изкачвания, но дори и да е било така, със сигурност не си е личало какво пише на нея.

Колкото повече се изкачваме, толкова повече гледки ни разкрива планината. Разбира се, това е достатъчно добра мотивация да продължаваме смело нагоре, а и вече сме толкова близо до Зъбът, че не можем да си позволим да се откажем. 

От „Пътека на мира“ до самия връх ни делят броени минути. Не повече от 10-15. Отново се движим по големи камъни, но вече усещаме, че сме нависоко и с всяка крачка удовлетворението се засилва все повече. 

Особености на маршрута

• Времето, за което се стига до Зъбът, е около 2:30-3 часа в посока, като макар и банално, пак ще повторя, че това зависи от много фактори – собственото темпо, метеорологичните условия.
• Маркировката, особено в първата част на маршрута, е ясно различима. От кръстопътя нататък също се среща, но на места, доколкото помня, е доста избледняла. Все пак не мисля, че има къде да се объркаме и отклоним.
• Обувките тук също са важни и трябва да им имаме доверие, особено на каменистите участъци и при мрачно и влажно време.
• Хубаво е да имаме храна и вода със себе си. В първата част се върви около река и имаме възможност да си пълним, но след кръстопътя е важно да сме се запасили добре, за да не може жаждата да вземе превес над невероятните емоции, с които те зарежда Пирин.