Т
ази година съм на вълна първенци. В България, оказва се, има поне 39 планини. Това означава, че всяка една от тях си има най-висок връх, а някак си, като знам този факт, се чувствам предизвикана от самата себе си да стигна до всички. За моя радост някои вече ги отметнах. Последният от тях, до който се разходих, беше връх Вишеград – най-високият в планината Сакар.
Неслучайно използвам думата разходих, защото Вишеград се извисява на скромните 856 м, а пътят до него не създава усещането за изкачването на връх. Районът обаче си има своите особености и си заслужаваше да стигна до него, за да открия нови, непознати и интересни за мен места.
Изходна точка към връх Вишеград
За изходна точка избрах село Планиново, което се намира в община Тополовград.
Колкото повече го приближавах, толкова повече времето застиваше. По последни данни населението на Планиново е 48 души, но съм склонна да мисля, че към днешна дата са и по-малко. От къщите, които видяхме, цареше тишина, а хора изобщо не срещнахме. Много от тези къщи бяха и разрушени. В такива моменти ме обзема едно тягостно усещане, заради това, което виждам и особено като се замисля, че може би някога е кипял живот там.
За стартиране на разходката на Вишеград не е нужно да се паркира в самото село, а малко след като се подмине. Там има един разклон, който вляво продължава към село Дервишка могила, а вдясно е началото на нашата цел. Мястото е достатъчно широко да се спре кола, а и по мои наблюдения не толкова оживено, за да пречи тя на някого.
Особености на прехода
- Маршрутът като цяло е еднообразен
- През почти цялото време се върви по равен път.
- На места има леки изкачвания, но бих казала, че дори не се усещат.
- Една част от маршрута минава през гора, след което се излиза на открито пространство с повече гледки и така почти до достигането на самия връх.
- По пътя няма маркировка, но едва ли има къде да се обърка. Важно е само в началото да се установи коя е правилната посока. Няма и вода, но за сметка на това има къпини.
- Дължината в посока е около 9 км, които се изминават за малко по-малко от 2 часа и половина спокоен ход.
Впечатленията
Първото нещо, което ми направи впечатление по пътя, е колко дива е природата наоколо. Очаквано не срещнахме никого, но в един момент надмощие над тишината взе шумът от резачки, с които някъде в далечината най-вероятно се режеха дървета.
Дивата природа ни подсказваше да бъдем постоянно нащрек за животни, които могат да нарушат спокойствието ни. Постоянно се оглеждах за змии и се ослушвах какво се случва в храстите наоколо. Разбира се, разходката не премина без кулминационен момент, който обаче беше отвъд очакванията ми. Изведнъж нещо много силно изшумоли. И аз, и моите спътници замръзнахме в неведение какво предстои. След като обаче нямаше движение, се размърдах, за да погледна и какво да видя…две костенурки…
На метри от Вишеград
Вишеград е характерен с това, че на него е разположена военна база, която забулва самия връх в мистерия. Преди него те посреща ограда, която е в гората и всъщност от най-високата достъпна точка на върха няма гледка. Остава удовлетворението от това, че си стигнал до него и да се заредиш с търпение, за да се върнеш обратно до изходната точка.
