Когато започнем разговор за Стара планина, можем да се сетим за толкова приказни места на територията ѝ, но за мен едни от най-отличителните са знайните и незнайни пръскала. Колкото повече от тях откривам на картата, толкова повече искам да посетя всяко едно. В списъка ми с отметнати пръскала вече са Райското, Бабското и моментално превърналото се в един от най-любимите ми водопади изобщо – Сувчарското пръскало. В следващите редове ще ви отведа именно до 54-те метра воден пад на Сувчарското пръскало. Да тъгваме!
Изходна точка до Сувчарското пръскало
Карловското село Христо Даново (на 80 км от Пловдив и 125 км от София) е изходната точка за достигане до обявения за природна забележителност водопад. Пристигайки в селото, ние оставихме колите на централния площад, където има голям паркинг. Още с първите няколко крачки усетихме енергията, която търсихме – на Балкана. Нямах търпение още повече да се отдалечим в сърцето на планината и тишината. На едно от дърветата имаше много табели, които ни разказваха докъде можем да стигнем. Имаше различни опции, а нашата цел беше на около час и половина от нас.
Маршрутът
Първият изминат (може би) километър беше в селото. След няколко прекосени улици излязохме на стар и разбит асфалтов път. Хубавото в случая беше, че е достатъчно разбит, за да не могат да минават коли оттам и да се налага да се разминават с пешеходците, тъй като пространството не е широко. Надеждите ми за тиха разходка в планината, макар и по разбит асфалт, се оправдаха. Маршрутът в тази си част е еднообразен и няма нужда от детайлни описания. Пътят е без разклонения и възможности за объркване. Често, въпреки наличие на дървета и храсти, се откриват красиви гледки в далечината, което прави разходката още по-приятна.
По-предизвикателният етап е в последните 20-30 минути, когато се влиза изцяло в гора и започва същинското изкачване към Сувчарското пръскало. Пътечката е приятна, на моменти обаче изисква повишено внимание, тъй като ако е влажно, теренът е по-хлъзгав. Нищо непреодолимо, разбира се – страхотен завършек на първата част от разходката, която е подходяща за всички възрасти.
В момента, в който стигнеш до водопада, започваш да се чудиш дали от самото изкачване ти се е ускорил пулсът, или от буйния красавец, срещу който се изправяш. Както споменах в началото, той моментално се превърна в един от любимите ми водопади изобщо. Причина за това е възможността да го погледнеш от различни ъгли – от ниско, по-високо, отблизо, отдалеч. Магия.
Ако тази разходка не ви е достатъчна, за да запълните деня си с положителни емоции, най-хубавото е, че можете да я комбинирате с още места в околността. Ние, например, се отбихме до Карлово, а на връщане към София и до Антонски водопад, който е точно на подбалканския път. Когато е пълноводен е много красив и мисля, че заслужава да му се отделят няколко минути за съзерцание. Повече информация за него и още интересни леснодостъпни водопади можете да намерите тук.
