Ще започна този разказ така, както започна и осмият ден – с динамика. Но с характерната за над 2500 м динамика, разбира се. Припкащи диви кози (не бях виждала толкова големи групи на едно място досега, признавам си), напиращи слънчеви лъчи – беше ни вече навик да се събуждаме така и не очаквахме друго. Сляхме се и ние с движението в ранните часове, тъй като ни очакваше цял ден с разнообразен терен от слизания и качвания. Още при предварителното съставяне на маршрута, изменихме и този етап, за да използваме максимално светлата част. Вместо от заслон Кончето да спрем на хижа Вихрен, продължихме към друг заслон – Тевно езеро.
Който е минавал по двата маршрута, знае, че сами по себе си не са леки, а когато са обединени в един етап, си става цяло предизвикателство.
От заслон Кончето до хижа Вихрен
Започнахме с преодоляването на оставащата по-технична част от билото – Кончето и изкачването до връх Кутело (вторият по височина връх в Пирин). Преминаването по този терен е много приятно в сутрешните часове – още когато почти няма хора и не се налага разминаване по тясното пространство. Това ни даде възможност да се справим с трасето бързо, но без да бързаме.
Първото спускане за деня беше от Кутело към премката, която го разделя от най-високия връх в планината – Вихрен. За час и малко от тръгването бяхме там. Единодушно взехме решение, че искаме да се качим на Вихрен, но да слезем към едноименната хижа през Казаните. Затова оставихме раниците си на премката, чевръсто се изкачихме за около половин час до 2914 м.
Още по-бързо се върнахме по обратния път, за да поемем товара си отново на гърба и да се устремим към най-голямото спускане за деня.
И колкото по-надолу слизахме (почти 1000 м спускане трябваше да преодолеем), толкова по-високо започна да се изпарява ентусиазмът ни. Остана си зад нас. Но пък пред нас беше мисълта за чиния с пиле с ориз и последвахме житейската максима да не поглеждаме назад. Малко по-тромаво и мълчаливо, но за около 3 часа се добрахме. Последва стандартната процедура – хапване и по-голяма почивка.
От хижа Вихрен до заслон Тевно езеро
С известна доза, да го нарека мързел, тръгнахме към следващата ни цел. Очакваше ни един от любимите ми и по мое мнение – най-красиви маршрути в Пирин. Но май го оценяваш най-адекватно, когато си свеж като репичка, а не като кисела краставичка. Все пак опитахме да събудим лъвското в себе си, защото докато стигнем до билото, си имаше изкачвания.
Преодолявахме наред – първо за да стигнем билото. Изкачването до Бъндеришката порта си изисква търпение и постоянство. Достигането до нея е най-стръмният участък, но не и най-предизвикателният. Силите намаляваха, красотата обаче не. Това беше може би един от малкото моменти, в които някак си не успяхме да ѝ се насладим напълно. Дължината и на този маршрут си каза думата и може би всеки от нас негласно си пожелаваше по-бързо да дойде финалът му. Но както всяка монета – и тази имаше друга страна. Спонтанно се роди новото мото, което да ни води напред – “Крачка по крачка – километър става”. И мислейки за това, събирахме мотивация да продължим.
След портата, започнахме да вървим по билото, а там ни очакваха Типиците. Особено интересен е участъкът между първите два, където е доста тясно и неведнъж съм чувала хора да го определят като подобие на Кончето. Истината е, че там определено трябва да се преминава с повишено внимание.
Осмият ден беше и първият, в който усетихме, че метеорологичните условия са променлива величина, особено в следобедните часове. Първите гръмотевици за нашето Е4 се показаха откъм Джангала. Бяха придружени от светлинно шоу, което обаче мисля, че винаги е по-добре да гледаш през прозореца, вместо на някое пиринско било.
Разбира се, леко напрегнати, забързахме колкото можем. За наш късмет тъмните облаци ни направиха услуга, започвайки да се местят в противоположната посока. Това се случи между Превалски чукар и Мозговишката порта. От нея до заслона ни деляха един 20-ина минути. Бяхме близо. След още няколко крачки – още повече. И така развръзката за деня беше положителна. Стигнахме по светло, подминали задаващата се буря.
Равносметката за ден 8 в цифри:
- 20,8 км от заслон Кончето до заслон Тевно езеро;
- Близо 12 часа преход – с всички почивки за деня;
- Изкачване и подсичане на 7 върха (уау) – Бански суходол, Кутело 2, Вихрен, Опрено, Голям Типик, Типик и Превалски чукар.
Вижте и:
E4 – ден 1; Е4 – ден 2; Е4 – ден 3; Е4 – ден 4; Е4 – ден 5; E4 – ден 6; Е4 – ден 7
