Трети ден от нашето Е4. Понеделник е, а се събуждаме там, където се чувстваме най-добре – на чист въздух и голяма надморска височина.
Ако има нещо по-хубаво от това усещане, то е мисълта, че навлизаме в най-вълнуващите (поне в моята глава) етапи. Предстоеше ни дълъг ден (затова и разказът ще бъде по-дълъг), в който трябваше да се потрудим по разнообразен терен с голяма сборна денивелация, докато стигнем финалната точка за този етап – Страшното езеро. Възнагражденията по пътя обаче, които ни е подготвила Рила, са голям стимул.
Още в началото се опитах да направя няколко прости сметки и успях да разделя в главата си маршрута на няколко важни етапа:
- От хижа 7-те езера до Раздела
- От Раздела до връх Мальовица
- От връх Мальовица до едноименната хижа
- От хижа Мальовица до Страшното езеро
От хижа 7-те езера до Раздела
Още с първия етап започнахме с изкачванията, които определено бих казала, че са много добра сутрешна физзарядка. Въпреки че вече трети ден бяхме в планината, все още имахме нужда от първоначалната кратка адаптация към обстановката заради багажа, който носим със себе си.
Възможностите за стигане до Раздела са две. Традиционният вариант е по стандартната пътека през езерата. Другият, който избрахме ние, е от другата страна на връх Харамията. Сравнително бързо успяхме да стигнем от другата страна на върха, което за мен беше много интересно, тъй като не бях ходила по тази пътека досега. Доста се различава от традиционната през езерата, тъй като там е по-приятно за ходене поради липсата на камъни по нея.
Подминахме Харамията, след което за малко теренът се изравни, за да си поемем глътка въздух преди следващото изкачване. С набирането на височината, хоризонтът се промени. Пред нас бяха всички онези върхове (вече в компанията на красивите Урдини езера), които предишния ден гледахме от ниско, а сега вече бяхме на едно ниво с тях. Чакай, сред целите ни днес не е ли достигането и до тях? Ококорих очи и присвих леко устни, като се сетих откъде идвахме през последните два дни. Това бързо остана на заден план, тъй като гледката ни предразполагаше да превключим в режим “нищо” (чувала съм, че мъжете били майстори в това често да не мислят за абсолютно нищо, да – абсолютно нищо, но това е тема за няколко тома писания) и да отпиваме от красотата на бавни глътки.
Бавни глътки, лека стъпка и ето ни на билото и Раздела.
От Раздела до връх Мальовица
Започваме да приближаваме и първите за изкачване рилски върхове от Е4. Но нека преди това кажа – Разделът е раздел, защото е кръстопът към няколко ключови точки в планината – Седемте рилски езера, откъдето идвахме ние, хижа Иван Вазов, която виждахме като малка точица и хижа Мальовица – там, накъдето се бяхме запътили.
Продължаваме по билото посока връх Мальовица и не след дълго достигаме връх Дамга, познат още като Вазов връх и висок 2669 м.
Там съм ходила като дете и то в доста лошо време. Сега усещах, че сякаш наваксвам пропуснатото тогава. Беше истинско удоволствие да гледам, докъдето може да ми стигне погледът.
След връх Дамга дойде ред да послезем малко, за да можем след това да се качим и на Додов връх – друг емблематичен рилски красавец, висок 2661 м. И след като тръгнахме от него, за да изкачим трети връх – Мальовица, осъзнахме, че всички изкачвания и слизания до този момент през деня са били просто лека загрявка за това, което ни предстои. Ако съм имала право на едно желание в този момент, със сигурност то би било здрави колене.
Слизането от Додов връх е доста стръмно и каменисто и това предполага повишено внимание. Иначе продължава да е красиво за тези, които се оглеждат настрани. И макар стръмно, преодолява се бързо.
Тъй като една библиотека не би била пълноценна без поне една класика, продължихме, за да обогатим нашата библиотека от спомени с Мальовица. Рилската класика, която изкушава и малки, и големи през цялата година.
Чисто теоретично е възможно да не се ходи на самия връх, тъй като пътеката започва да слиза малко преди него, но разбира се три върха за деня звучи по-добре от два върха. А и Мальовица си е Мальовица, независимо колко пъти си бил там. Изкачването откъм Додов връх е различно и отново бих казала по-приятно заради липсата на много ронещи се камъни по пътеката.
Безветрието на въпросните 2729 м ни примами да поседнем и да починем, тъй като знаехме какво ни чака. А след вече преодоляното, маршрутът надолу става една идея по-тежък от обикновено. Ама нямаше какво да ни демотивира – все пак долу имаше хижа с много и разнообразна храна. Докато всеки сподели какви желания за хранене има, вече бяхме долу, готови за по-голяма почивка.
От хижа Мальовица до Страшното езеро
Поотпуснахме се. Беше следобед, бяхме сити.. Но и заслонът (Страшното езеро) ни чакаше. Първият за маршрута и един от най-красивите, на които можеш да спиш. Потеглихме в късния следобед и тъй като маршрутът до него е не повече от 2 часа и половина спокойно темпо, бяхме мотивирани да ги изпапкаме за десерт и после да вечеряме по залез.
И все пак – изкачване си е. Лека борба в първия етап след хижата, тъй като фактор са всички храсти, които обграждат пътеката. В тази част от деня обаче е особено приятно да се върви и някак си не усещахме как отмятаме километрите, които ни остават. Но пък за сметка на това усещахме комарите, които не съм вярвала, но над 2000 м са още по-досадни, отколкото съм мислела. Дори по пътя срещнахме двама израелци и първото нещо, което ни казаха, не беше традиционното здравейте, а: “I lot of mosquitoes here.”
Малко преди самия заслон видяхме и първата дива коза за тези три дни. За пореден път се размечтах да бъда като тях и да припкам с лекота по скалите.
Краят на деня – блажен момент. Въпреки изминатите километри, функционално се чувствахме много добре. Времето беше много по-топло, отколкото очаквах и несъмнено това беше най-спокойната и красива вечеря досега.
А ето го и краткия вариант на равносметката от ден 3 по Е4:
- Изминати километри – около 20;
- Изкачени върхове през деня – Дамга, Додов и Мальовица;
- Важно беше да се запасим и с храна, и с вода за деня още при тръгване, тъй като следващото ключово място, където можеше да го направим, беше хижа Мальовица.
Вижте още:
