Врачанска Скакля. Това е един от водопадите, които чакам от години. Толкова е непредвидим и труден за хващане, когато е пълноводен, но пък със сигурност си заслужва чакането. В един от дъждовните дни напоследък видях снимка, на която „работи мощно“ и реших, че моментът да се срещна с него е настъпил. И разбира се, тръгнах. Оказва се, че дебитът може да се изчерпа за отрицателно време, но все пак не мога да отрека, че имах късмет да видя някаква, макар и не колкото очаквах, вода, спускаща се от внушителните 141 метра.
Да, Врачанска Скакля на практика е по-висок водопад от Райското пръскало, но заради това, че е непостоянен, не оглавява официалната класация за най-висок водопад в България и на Балканския полуостров.
Маршрутът до Врачанска Скакля
За да стигнем до водопада, избрахме да направим кръгов маршрут, който започва от прохода Вратцата – малко след изхода на Враца в посока село Згориград. За да започнем прехода, оставихме колата на едно уширение, до което можете да стигнете като на картата зададете „Плажът“. Видите ли го, ще разберете защо е кръстено така. На широка поляна до реката са поставени дървени шезлонги, а в комбинация с гледката към скалите наоколо, предполагам, че за много хора е любимо място за кратко, или не чак толкова, “плажуване“. В нашия случай времето беше по-особено – хладно и нестабилно, все пак гонехме пълноводие на водопад, и затова предпочитахме да не спираме много и да се движим през цялото време.
Тръгваме по пътечката край „плажа“ в посока Враца. Първите няколко минути вървим по нея, докато не стигнем разклонение с голяма табела с описание на маршрута и пътека вдясно. Ние трябва да поемем по нея. С нея започват и по-сериозните изкачвания за деня.
В гората
В следващия час и нещо (+-) ще се движим в гора, която ухае отвсякъде на левурда (див чесън). Като цяло самата пътека, макар и виеща се нагоре, не е нещо непосилно. Трябва обаче да се внимава по нея в дъждовния период, защото камъните по нея са хлъзгави, а калните участъци – за май няма нужда казвам, че могат да те върнат доста назад.
След като излезем от гората, когато се обърнем назад, пред нас се открива първата наистина завладяваща гледка към врачанските скали. Освен това около нас става широко и много приятно място да поспрем, погледаме и успокоим пулса. Всъщност вече сме преминали изкачванията за деня.
В този момент все още нямаме визуален контакт с водопада. Трябва да започнем да се спускаме към реката, която виждаме, че е много малка. Това обяснява, защо Врачанска Скакля е толкова непостоянен и толкова рядко става пълноводен. След като стигнем самата река и продължим наляво, разбираме, че сме в горната част на водопада. Оттам не можем да придобием представа за мащаба на скалата, по която се спуска той, но виждаме красива гледка към Враца.
Спускането
За да започнем спускането в подножието на водопада, трябва да пресечем реката и да продължим напред. В началото е малко трудно да се различи пътека, но с повече вглеждане насреща, се вижда как тя се спуска. Това и е по-особеният момент, защото в дъждовни дни спускането не е от най-приятните неща за правене. Важен инструмент тук са щеките, които помагат в по-критични ситуации. След като пресечем реката и поемем по пътеката, която в един момент става ясно различима и няма как да се обърка, продължаваме надолу и вече имаме различна перспектива към водопада. Много красива при това. За съжаление, не беше толкова пълноводен, колкото ми се искаше, но все пак имаше малко вода, която да направи гледката завършена.
Продължаваме надолу, докато не стигнем подножието на водопада. Друга вълнуваща перспектива. Тъй като е много висок и водата не е много, беше интересно да наблюдаваме как вятърът непрекъснато променя посоката ѝ.
Оттук нататък пред нас предстои най-трудната задача. Да слезем в града. От самия водопад има директна пътека, с която маршрутът ни става кръгов и не се налага да се връщаме по същия път. Тя е кратка, около 45 минути в нормални условия, но беше изключително хлъзгава и на моменти лазенето беше най-добрата опция. При сухо време със сигурност няма да е така. Повишеното внимание е задължително, но поне е на определени участъци. Колкото по-надолу слиза и се отдалечава от водопада, толкова по-приятна става пътеката. За моя голяма изненада участъкът в града също беше много приятен, защото пътеката продължава в парков участък, а не по градски улици и булеварди. Усещането за природа остава през цялото време. Красота и спокойствие.
Колко време ни отне?
Целият кръг с всички спирания ни отне 4 часа и 36 минути. Определено този ден имахме късмет – в момента, в който стигнахме колата, започна порой.
Oще идеи за красиви водопади можете да видите тук.
