Екопътеки Планини Рудина планина

Сирищнишка Рудина – един от 39-те планински първенци в България

Не към една, не две, а поглед към цели девет планини ни загатва, че ще предложи едноименната екопътека „Поглед към девет планини“. Тя ни отвежда и до един от 39-те планиниски първенци в България – връх Сирищнишка Рудина.

Днес ще ви разкажа именно за пътеката и върха, които са чудесен вариант за не много дълга и достъпна за всички разходка, особено сега, когато зимата се трансформира в любимата на много хора пролет. Ако трябва да съм напълно честна, не знам дали наистина са девет планините, в които се огледахме. Факт е обаче, че пътеката предлага много приятни обзорни гледки във всички посоки. А това, че дава възможност да се изкачи най-висок връх на българска планина, е супер бонус.

За връх Сирищнишка Рудина – един от 39-те планиниски първенци в България

Връх Сирищнишка Рудина се намира в Рудина планина, която е част от Руйско-
Верилската планинска редица. Висок е 1172 м, което го нарежда на 32-ро място по височина сред 39-те най високи върха на отделните планини в България.

Как се стига до началото на екопътека „Поглед към девет планини“ и връх Сирищнишка Рудина?

Началото на маршрута поставяме от село Сирищник. Много по-лесно е да се ориентира човек, когато повечето важни обекти в даден маршрут носят едно и също име. Селото се намира на около 26 км от Перник и 55 км от София. Целта е да се стигне до църквата в селото, до която може да се паркира и след това започва пешеходната част. Слизайки от колата, веднага виждаме и насочваща табела към екопътеката.

Докато стигнем до началото ѝ, в първите 15-20 минути трябва да изминем кратък участък, чиито първи няколко метра са по тесен асфалт. След това той остъпва на горска пътека. По-интересното е, че още с първите крачки ни посреща стабилен наклон, който е добра и учестяваща пулса физзарядка. Това обаче е в рамките на броени минути.

След това пътеката ни позволява да си поемем въздух. Направим ли го, продължаваме с ново леко изкачване.

Екопътека Поглед към девет планини

С минаването през гората всъщност пресичаме извиващия се асфалтов път и скъсяваме разстоянието до същинското начало на екопътеката.

Когато достигнем до място за отдих с пейки и надвес, разбираме, че сме достигнали и началото на „Поглед към девет планини“. Там има и табела за по-важните етапи, които тепърва ще изминем по пътеката, както и с каква дължина и денивелация са.

Същинската част на екопътеката

В първата част от екопътеката има изградени дървени парапети. 

Екопътека Поглед към девет планини

Макар че в началото споменах, че пътеката е лека, всъщност е важно да имаме предвид, че по нея се движим по плавен, но непрекъснат наклон. Хубавото в случая е, че в същинската ѝ част вече се показват и първите красиви гледки към язовир Пчелина и околността, когато се обърнем назад.

Теренът до Сирищнишка Рудина е еднообразен. Наклонът си остава почти до върха. Общата дължина, която изминаваме до него, е около 3,5 км.

Разбираме, че сме на върха, когато достигаме висок дървен пилон, а край него и маса с пейка. Доста често върхът е ветровит, което най-вероятно е и причината знамето на дървения пилон да не е в цялостен вид.

Непосредствено преди Сирищнишка Рудина има малко заслонче и дръвена вишка, на която можем да се качим, за да отправим поглед към планините наоколо, откриващи се пред нас.

Екопътека „Поглед към девет планини“ продължава и след върха. Оттук вече започва слизане към хижа, която разбираме, че носи името Джамен. Ние решихме, че ще се върнем в обратната посока, тъй като бяхме постигнали основната си цел за деня – да изкачим връх Сирищнишка Рудина.

Дължина и времетраене на прехода

Прибавяме още 3,5 км и разходката ни за деня и се получава общо 7 км. Изминахме ги за 1 час и 40 минути без почивките и 1 час и 57 минути с почивките. Картата ни показва, че положителната денивелация, която сме преодолели, е 458 м. В началото ни звучеше наистина много като за толкова нисък връх и само 3 км в посока, но наистина се оказва, че село Сирищник е разположено на около 740 м надморска височина.

Важното при тръгване по пътеката е да сме заредени с вода, храна и подходящи дрехи за по-силен вятър. Оттам нататък спираме да мислим за всичко ненужно и се оставяме в ръцете на природата, която несъмнено ще ни зареди с положителна енергия.

Back To Top