„Хайде да ходим на връх Голям Купен в Рила този уикенд.“, беше от едно предложенията, които чух това лято. Винаги в такива моменти подхождам с ентусиазъм, независимо дали съм в добра форма или не чак толкова. Знаех, че отивам на едно от най-красивите, но същевременно и трудни места в Рила, но не осъзнавах напълно колко изискващо може да бъде, когато не си на върха на „спортната си форма“. В този ден разбрах колко необикновена е всяка среща с Рила. Взема от теб, но дава много красота и удовлетвореност, които да покажат, че всяка крачка, макар и изстрадана, си е заслужавала. И май това е истинската същност на планината, която въпреки трудностите, те притегля към себе си пак и пак.
Днес още ясно помня тези крачки и красотата по маршрута, който все пак успяхме да изпълним. Ето го и него:
Началото на маршрута към връх Голям Купен
За да стигнем до връх Голям Купен, който е висок 2731 м, решихме да тръгнем от ЦПШ Мальовица към втора тераса и заслон от БАК, а оттам да продължим към върха, след което да слезем през Страшното езеро. С моите приятели много обичаме подобни кръгови маршрути, защото ти дават възможност за по-голямо разнообразие от места, които да видиш. Преди години съм го правила същия маршрут, само че в обратната посока и се оказа, че нищо не помня от него или възприятията при преминаване наобратно са били съвсем различни. А може би и двете. Затова подходих с много голям интерес и изградих нови впечатления, сякаш съм за първи път в региона.
Към втора тераса и заслон БАК
Да започнем от самото начало – ЦПШ. Оттам трябва да тръгнем по пътеката към хижа Мальовица, която е много подходяща за начало на маршрут и загрявка за предстоящите изкачвания. Тя е с наклон, но сравнително плавен и почти не се усеща. Изминава се за около 40-50 минути, в зависимост от темпото и натовареността (тоест колко тежък багаж имаме със себе си).
Маршрутът до втора тераса може би също е познат на повечето хора – отново изкачване, но не от най-тежките. Все пак се усеща голямо надграждане в наклона спрямо вече изминатата първа част до хижа Мальовица. По-специфичното в случая е наличието на големи камъни на места, които изискват по-сериозно внимание при движение и следване на маркировката.
Втора тераса е кръстопътят, който разделя маршрутите към връх Мальовица, заслон БАК, към който сме се запътили ние, и обратно към хижа Мальовица. Там има табела, която показва кой обект в коя посока е. Тръгваме към заслон БАК и започва още по-голямата веселба или поне така си мислех – изкачване, което всъщност не е чак толкова трудно, когато си добре физически подготвен. Разстоянието по карта не е много – едва 1,2 км. Когато обаче през цялото време вървиш нагоре, със сигурност темпото е различно. Честно казано не помня колко време ни отне, но може би около час с по-бавно темпо. Заслонът е подходящо време за презареждане на силите, тъй като и гледката оттам вече е различна. Усеща се, че сме по-нависоко, а навсякъде около нас са рилски върхове, които определено умеят да будят страхопочитание.
От заслон БАК към връх Голям Купен
Ето тази част от маршрута ми беше в съзнанието като мъгла. Нищо не помнех от предишното си преминаване, а се оказа, че когато си говорим за веселба, тук е най-голямата. Разбира се, след заслона изкачванията продължиха – все пак трябваше да има поне още 200 м денивелация до връх Голям Купен, но в случая тя е повече. Гледките ставаха все по-зашеметяващи, а ние имахме късмета да улучим слънчев ден, който да ни ги подари.
И дойде моментът, в който трябваше да заменим крачките нагоре със стръмно спускане по доста тесен и интересен терен. Тук човек трябва да е много внимателен. Неслучайно това е един от нелеките терени в Рила, и то през лятото. Именно заради техничността, това спускане не може да се случи бързо.
Добрата новина в случая е, че то отвежда до нашата цел, не чак толкова добрата е, че щом сме слизали, отново трябва да се изкачваме, докато стигнем до него. Но след толкова вървене, поглеждайки назад, виждаш, че няма връщане назад.
Слизането от връх Голям Купен към Страшното езеро и след това финалната част на маршрута
Това, което предстоеше да слезем, карах го на спомени, мислех, че също ще е бавно и сложно. Всъщност слизането от Голям Купен до Страшното езеро беше доста по-бързо спрямо преодоляването на други етапи от маршрута през деня.
Разбира се, спирка Страшно езеро е задължителна. То е едно от най-притегателните места в Рила, защото показва другата същност на Голям Купен и съседните Малък и Среден Купен. Подходящ момент за съзерцание и събиране на сили за финалната част.
Маршрутът от Страшното езеро до ЦПШ Мальовица дава възможност за избор – или да се мине през Йончевото езеро, или през хижа Мальовица. Ние решихме да завършим кръга през Йончевото езеро. Тъй като това е един от по-натоварените летни маршрути в Рила, той е добре маркиран. Разбира се, въпреки че това е финалната права, не трябва да се подценява, защото има каменисти и стръмни слизания.
Времетраене на целия маршрут
Със сигурност, ако човек иска да мине този маршрут и все пак да не бърза, да има време за почивки и оглеждане наоколо, трябва да си подготви цял ден през лятото. В нашия случай цялото преживяване беше малко повече от 10 часа. При подобен преход добрите обувки са задължителни, храната и водата също. Единственото място, където има готова храна, е хижа Мальовица, но тя е в началото на маршрута, така че е препоръчително да се запасим добре и за следващите часове и нелеки изкачвания, които предстоят.
