Без да се замислям много, определено бих нарекла Рила планината на възможностите. Обширната ѝ територия ни предлага разнообразие от маршрути – едни от тях известни със силно изразения си алпийски характер, а други с това, че са по-лесно достъпни, но пък не отстъпват по височина. Предлагам днес да отпътуваме към един от именно високите върхове, но сравнително леки за изкачване – Белмекен.
Малко повече за връх Белмекен
Много е лесно човек да запомни височината на връх Белмекен, тъй като тя съдържа в себе си само двойки и шестици – 2626 м. Върхът се намира в Ибърския дял на Рила, като според източниците на информация през годините не винаги е носил това име (наричан е Бели връх през 1942 г., а от 1950 г. се е казвал Коларов).
Признавам се, че винаги усещам приятен гъдел, когато започна да правя планове за върхове, високи над 2500 м, затова и не беше трудно да тръгна към Белмекен. Нека научим коя е
изходната точка към 2626-метровата ни цел.
Сигурна съм, че почти няма човек, който да не е чувал за язовир Белмекен и спортната база в близост, където някои от най-известните спортисти в целия свят провеждат високопланинските си тренировки. Именно язовирът е изходната ни точка към върха и може би най-популярната.
До язовира може да се стигне с кола, като възможностите са няколко. Най-щадящият автомобилите път е през Юндола, като в случая отбелязвам, че става въпрос за наличие на по-малко дупки, а не липса на завои. Другият път е през село Сестримо, който обаче е доста разбит на места и също с много завои.
Маршрутът
След като сме паркирали колата някъде около язовирната стена, е време да поемем натам, където колите вече са несъществен фактор. Пътеката, по която трябва да поемем, е ясно различима и задачата ни е просто да я следваме. Ако някъде срещнем колебания при налични разклонения, трябва да се придържаме вдясно, тъй като натам е крайната ни цел. В началото преходът ни предлага равен терен, който ни позволява да се оглеждаме малко повече встрани и да се наслаждаваме на гледката както нагоре, така и надолу към язовира.
Целият маршрут при нормално темпо се изминава за около 2 часа (+-), като по-сериозните изкачвания започват в подножието на върха или след като сме изминали приблизително половината разстояние. Има шанс в летните месеци да са по-изморителни при слънчево и топло време. Затова е препоръчително да имате в себе си достатъчно количество вода. Гледките от всички страни по пътя обаче са много красиви и спирането от време на време е препоръчително.
На върха и край още един след това
Връх Белмекен е доста обширен и предлага възможност да се огледаме в Рила във всички посоки. Там можем да седнем, да легнем или да направим това, от което имаме нужда, за да презаредим функционалните си батерии.
По време на нашата разходка ни се стори, че бързо преодоляхме разстоянието до 2626-метровия връх и по тази причина оглеждането в различните посоки по време на почивката на върха беше ключов фактор за развитието на следващата част от деня.
Тъй като разходките по билото са приятни, не беше трудно да решим, че искаме да се продължим в различна от нашата посока още малко. Впоследствие на картите видях, че в съседство има друг връх, за който не бях чувала – Сунгурли чал (2350). Интересното е, че той фигурира на джипиеса, но информацията за него в онлайн пространството е нулева.
И отново се появи онзи приятен гъдел за посещение на неизвестно до този момент за мен място.
Паралелно с това обаче ни застигна порция гръмотевици.
Все пак тръгнахме напред с идеята да слезем до язовира директно от новата ни цел. На картата го даваше един километър надолу, но по права линия и реално несъществуваща пътека. Ако трябва да съм напълно честна, не бих препоръчала този вариант и на най-авантюристично настроените души. Първоначално липсата на пътека не беше проблем и разходката беше приятна, но след като подминахме Сингурли чал, бързо превключихме на фаза приключение през непроходими клекове и гори. Търсенето и намирането на път беше истинско предизвикателство с много връщания нагоре и обмисляне дали изобщо да продължаваме надолу или да се върнем на сигурното – там откъдето дойдохме.
Да, ама не. При мисълта за толкова стръмно изкачване, бързо продължихме да се оглеждаме към язовира. Придвижването ставаше в пъти по-бавно. Подобни преживявания обаче са винаги добре дошли в портфолиото ми от истории, които да разказвам след това, но най-вероятно не бих се върнала по същия път пак. Затова, ако приключенското във вас се събуди и много искате да стигнете до Сунгурли чал дали заради името му, дали заради височината му, съветвам ви да го направите и да се върнете обратно към Белмекен, за да слезете по сигурния и утъпкан път.
Все пак завършвам с това, че си заслужаваше заради красивия кръг, който се получи на gps трака:
