Знаете ли, че върховете във Витоша, които са високи над 2000 м, са 12? Добра възможност да опознаем планината отвисоко и от различни ъгли и разбира се, да я обикнем още повече, което в случая е неизбежно. Ще посветя следващите редове на един от тези 12 двухилядника. Казва се Селимица и е висок 2041 м – втори по височина, но отзад напред.
Маршрутите към връх Селимица:
Сред най-популярните начини за достигане на Селимица са от едноименната хижа и Черни връх. Вторият вариант сам по себе си предлага възможностите да се тръгне от различни изходни точки – хижа Алеко, Железница, Бистрица. Именно това е едно от любимите ми неща във Витоша – да можеш да модифицираш голяма част от маршрутите по начин, който да съобразява степента на трудност с физическата ти нагласа в съответния момент.
1.
Изберем ли пътеката от хижа Селимица до едноименния връх, ще се озовем на добре маркиран терен.
Има както зимен път, така и летен. Тръгва се от около 1300 м н.в., което означава, че се преодоляват 700 м денивелация. И двете пътеки в голямата си част са сравнително стръмни, но за сметка на това се изминават относително бързо – за около час и половина. Както споменах, маркировката е доста добра и шансът да се отклоним от правилния път е минимален, дори и при по-тежки метеорологични условия.
До самата хижа Селимица пък може да се стигне или с кола, или по приятна екопътека с дървени мостчета и красива река, която започва от село Кладница. Изборът на този вариант ще ни прибави още от 40 минути до час към общото времетраене в посока.
2.
Маршрутът до връх Селимица от Черни връх* също е доста приятен. Той се изминава за около час, като се поема надясно от заслона (ако сме с гръб към него) по синята маркировка. Първата част от него е спускане, което след недълго се превръща в приятна равна пътека.
Кратка вметка
Важно е да се има предвид, че в пролетните месеци, когато снегът се топи, голяма част от пътеките във Витоша се превръщат в реки и почти навсякъде е мокро, а на места дори кракът може да потъне. В тези случаи изборът на подходящи обувки е много важен.
По средата на маршрута ще подминем и един от заслоните на Витоша, който носи името Самара. А малко над него е и едноименният връх. При добра воля за изкачване на повече от един двухилядник в рамките на същия ден, разходката до Селимица може да се комбинира именно с изкачване на Самара (2108 м).
След заслон Самара ще повървим още малко и ще видим, че пътеката се разделя на две. Едната продължава вдясно към местност Конярника, а нашата цел е да се придържаме вляво – посоката, която съвсем скоро ще ни отведе на най-високата точка на Селимица.
Последната част от терена е леко изкачване, което обаче не е с голям наклон и се преодолява лесно и бързо.
Малко е трудно да се ориентира човек къде е най-високата точка на Селимица, тъй като върхът е доста просторен. Но бързо можем да обходим навсякъде, за да отправим поглед и към просторните и красиви гледки от всички страни – към Рила, Черни връх и други части на Витоша.
*Вариантите за достигане до Черни връх са разнообразни. Най-лесният и бърз е от хижа Алеко. За търсещите по-изморителни и дълги предизвикателства, подходящи за изходни точки са селата Бистрица и Железница. Вземайки предвид тези възможности, осъзнаваме, че можем да създадем различни комбинации за маршрута и да получим максимално голяма доза разнообразие.
