Ако някога сте мечатали да поседнете сред килим от минзухари, имам добра новина за вас. Дойде месецът, в който можете да го правите многократно в по-високите ни планини, а днес ще ви дам идея за едно такова място – главното осоговско било и най-високия връх на планината – Руен. Минзухари, тишина, панорами и така докато не му писне на човек. Ама омръзване няма!
Да започваме! Запознайте се с връх Руен:
Първенецът на планината Осогово е висок 2251 м и се намира на границата между България и Македония. Част е от 100-те национални туристически обекта и книжката „Покорител на 10-те планински първенци в България“ (Печати се вземат в хижа Осогово и хотел „Три Буки“).
Изходна точка за изкачване на първенеца на Осогово
Една от най-популярните изходни точки към връх Руен е хижа Осогово. Тя се намира на 18 км от Кюстендил, а до нея води асфалтов път. Надморската ѝ височина е 1640 м, а това означава, че денивелацията за деня ще е малко над 600 м.
Маршрутът
Характерно за маршрута тук (подобно на този към връх Радомир в Беласица) е, че той не е сред най-трудните като терен за преодоляване, но достатъчно дълъг, за да ни поизцеди силите. В посока се изминават около 13-14 км, като можем да изберем дали да им видим сметката по летния, или по зимния маршрут. Може би вече се досещате каква е разликата между двата. Летният ни отвежда по черен път и подсичайки и заобикаляйки върховете по главното осоговско било, почти не усещаме как преодоляваме височина. За сметка на това, зимният ни изправя пред предизвикателството да изкачим още три върха, преди да стигнем крайната си цел – връх Руен
За да стигнем до този ключов момент, в който трябва да изберем по кой път да поемем, трябва обаче да изминем половината маршрут. Затова бих условно разделила изкачването на Руен на две части – 1. от хижа Осогово до заслон Превала и 2. От заслон Превала до връх Руен.
1.
Първият етап от маршрута – до заслон Превала, минава по приятен черен път, който в голямата си част е равен. Както споменах по-горе, дори и да има изкачвания, те почти не се усещат. Все пак се забелязва, че сме в началото и има още много крачки, които трябва да направим, за да имаме дори визуална връзка с целта ни за деня.
Не е лошо да се оглеждаме от време на време къде стъпваме, защото особено през по-топлите дни, шансът да срещнем змийчета или други животни, не е малък. Причина за това е може би, че природата там е по-дива и това, че планината не е пренаселена с хора.
Разстоянието до заслон Превала се изминава за около час и половина нормално темпо.
2.
С тази втора част започва и по-голямата тръпка – усещането, че си в по-високото и визуалният контакт с по-далечни хоризонти. А бонусът на пролетта, който часове наред може да те кара да ахкаш, изумен от красота – са килимите от минзухари. Именно те са причината, поради която бих казала, че именно май е най-подходящият месец за изкачване на Руен. Ако малко след заслона продължим по черния път, знаем какво да очакваме – подсичане на върхове и продължителна, но по-малко натоварваща разходка. Ако изберем да минем през върховете Църни камък, Шапка и Мали Руен, ще имаме моменти на качване, слизане, пак качване. Минзухари и пак минзухари. Най-продължителното изкачване от изброените е това на връх Шапка, но и то се преодолява сравнително бързо. След достигането до него, ни очаква разходка по билото до самия Руен, която отново е по равен терен.
Тъй като пространството на самия връх е доста широко и трудно бихме се ориентирали коя е най-високата точка, помощник ни е каменната пирамида с табела на нея.
На самия връх Руен можем да видим и едноименния заслон, както и останки от гранични постройки в противополжната посока.
Общото времетраене
Още в началото се опитах да загатна, че тръгнем ли към Руен, ни очаква дълъг ден с много изминати километри. Изкачването на върха трае около 3 часа и половина, които трябва да предвидим и за връщането в обратната посока. Ако предвидим и по-дълги почивки, което според мен е неизбежно, е препоръчително да добавим още час, два към тези 7.
Още нещо важно
Добре е да сме запасени с храна за целия ден. Вода по пътя има малко след заслон Превала посока връх Руен.
И за финал: произход на името Руен
Това, до което успях да достигна като информация за името Руен, е, че няма точни сведения за произхода му. Една от теориите е, че означава „червено, узряло“, а в старославянските календари са наричали месец септември така. Интересното в случая е, че и до ден днешен в Хърватия месец септември продължава се назовава „Rujan“.
