А
ко трябва да направя класация на върхове с атрактивни имена, със сигурност Дупевица и Газей ще са сред фаворитите ми. Бързам да ви разкажа именно за Дупевица – първенеца на планината Люлин, който печели тази титла със своите 1256 м. Той беше първият връх, който изкачих, след като облекчиха мерките през май, и първият връх, след като ги позатегнаха отново през ноември. Това ме убеди, че мястото е много приятно бягство от града, независимо от сезона.
Възможни изходни точки за достигане до връх Дупевица
Две са най-популярните възможности за изкачване на първенеца на Люлин планина. Първата е от квартал Княжево, а втората – от хижа Бонсови поляни над Горна баня. Когато говорим за София като изходен пункт към планината, почти винаги първата мисъл е за маршрути във Витоша. Оказва се всъщност, че вариантите са много повече и на една ръка разстояние.
За друга планина, разположена съвсем близо до столицата (до която може да се стигне и с градския транспорт) – Плана и най-високия ѝ връх Манастирище, ви разказах наскоро. Можете да прочетете повече за тях тук.
Двата маршрута не се характеризират с висока степен на трудност, именно затова споменах, че върхът е достъпен във всеки сезон. Единствената разлика между тях е дължината, която трябва да се измине. Ако се тръгне от Княжево, времетраенето ще е около 2 часа в посока, докато от хижа Бонсови поляни то е значително по-кратко – около 50 минути – 1 час.
1.
Ако тръгнем от квартал Княжево, не е необходимо дори да използваме автомобил. Достатъчно е да се придвижим с трамвай 5 до последната му спирка в квартала. Оттам традиционно повечето хора тръгват наляво към Витоша, докато нашата задача е да се отправим надясно. Пресичаме пътя тръгваме веднага наляво по тротоара и свиваме в първата пресечна улица. Следващият момент, в който трябва да завием наляво, е след като минем през моста. Вече излизаме от градската среда и навлизаме в гората.
Първоначално пътеката е тясна, като задачата ни е да не я изпускаме от поглед и да се движим по нея. Все пак е ясно различима и трудно ще се отклоним. Недостатък в случая е, че няма маркировка и ако искаме да сме сигурни, че сме на прав път, ще се наложи да използваме помощ от верен приятел в планината – карта.
След гората ще излезем на открито и ще се наслаждаваме на съседката Витоша от различна перспектива. След много малко ходене ще се озовем на широко пространство, което особено през пролетта е идеалното място за пикник сред много зеленина.
Продължаваме да следваме пътеката, докато не свърши гората. Когато това се случи, означава, че сме много близо до вилна зона Люлин – най-оживеното място по време на целия маршрут. За момент ще излезем на асфалтов път, който ще трябва да следваме за кратко. При първия кръстопът трябва да завием наляво. Там се появява и първата табела за върха и всички колебания коя е правилната посока изчезват.
Оттук нататък маршрутът ще върви по път, който някога е бил асфалтов. В момента е много разбит – нещо средно между черен и асфалтов. Някога до върха е имало действащо военно поделение, което обяснява наличието на път. Дори до 1997 г. връх Дупевица е бил забранен за изкачване. Днес нещата вече са различни и се убеждаваме в това, когато достигнем изоставените и разбити постройки, които дори могат да оставят леко зловещ привкус у минувачите покрай тях.
За вървенето по пътя не са нужни детайлни описания, тъй като самият той ни води в правилната посока. Считам за важно да отбележа, че кулата на мобилните оператори, която виждаме отдалече и може да ни служи като ориентир къде трябва да стигнем, не е самият връх. Трябва да продължим още напред и да подминем останките от поделението. След това се отклоняваме вляво по пътечката пред нас, която ни отвежда право на върха.
2.
За втория вариант описанието ще е много кратко. Важното в случая е да се стигне до хижа Бонсови поляни над Горна баня. Там вече има табели за правилната посока, която много за кратко ни отвежда в гора с леки изкачвания, след което излизаме на пътя, за който ви разказах по-горе. По-важното е, ако тръгнем от хижата и искаме да се върнем там, на връщане да следим внимателно в коя пресечка в гората трябва да се отклоним.
Ако пък търсим още по-голямо разнообразие, можем да се върнем до хижата през Горнобанския манастир, за който също се отклоняваме в една от пресечките в гората. За съжаление няма табели, които да индикират къде точно е мястото и ако не го знаем, най-добре е да проверим предварително на картите. Разбира се, маршрутът е възможен и в обратния ред.
Да обобщим
- Двата маршрута са леснодостъпни и не изискват специални умения.
- Денивелацията, която се преодолява, е минимална. В първия вариант са около 500 м, които обаче не се усещат, тъй като маршрутът е по-дълъг. Във втория метрите са около 300.
Ако разходката само до Дупевица се окаже недостатъчна за нас, имаме възможност да отидем и до съседния връх – Добринова скала. Продължава се по пътеката, от която дойдохме за около 10 минути. Върхът е едно добро допълнение към разходката, тъй като от него гледките също са доста приятни.
Откъде все пак идва името на връх Дупевица?
Най-разпространената версия за произхода на името Дупевица се поражда от красивите гледки, които се откриват от него. Хората често са се удивявали колко далеч могат да стигнат с един поглед, от което им се допявало („допеевица“).
