“Е
й там, след следващия хълм, ще стигнем един друг, от който вече ще виждаме върха.” Тези думи кънтяха в съзнанието ми, докато вървях към Радомир – най-високия връх на Беласица. В опита си да ме подготви какво ме чака, ми ги каза една приятелка, която ги е изживяла лично по пътя натам. Представих си как съм минала повече от половината път и вече изморена тепърва ще трябва да се сблъскам лице в лице с тях. Разбира се, за толкова години това не ме е отказвало да тръгна нанякъде, а напротив, в случая се мотивирах още повече да видя дали са верни и да изкача поредния връх от списъка ми с първенците на българските планини.
Нека преди всичко ви представя Радомир накратко
- Радомир е висок 2029 м, с които той печели титлата най-висок връх на планината Беласица;
- Намира се на главното било на Беласица, по което минава и границата на България с Гърция;
- До средата на миналия век върхът е бил известен със звучното име Калабак;
Изходна точка и възможни маршрути за изкачване на Радомир
Изходните точки за изкачване на първенеца на Беласица са няколко – от хижа Конгур, хижа Беласица, хижа Лопово, село Самуилово и Петрич, като понастоящем ще ви преведа по маршрута от хижа Конгур.
До хижа Конгур
До нея се стига от град Петрич, а разстоянието между двете точки е 15 км. Голяма част от това разстояние се преодолява по асфалтов път. Само в последните 5 км пътят става черен и придвижването с кола се превръща в по-голямо предизвикателство, тъй като теренът е неравен и с немалък наклон. Следователно е хубаво да предвидим дали автомобилът ни е достатъчно висок и издръжлив, или ще ни се наложи да ги изминем пеша, което ще означава около час допълнително нагоре.
В случай че поемем пеша, не е необходимо да вървим по широкия път, тъй като има маркирана пътека, която пресича гората. Въпреки че е с по-голям наклон, по нея се преминава по-бързо.
От хижа Конгур (до връх Конгур)
Поемем ли от хижата нагоре, ще разберем, че маршрутът тук ни предлага избор. Единият от тях е да продължим по по-широкия черен път който обаче е по-заобиколен и подсичащ околните върхове. Може би се досещате, че е важно, ако предпочетем него, да не е в снежния сезон. Другият вариант е да си вървим по по-стръмната пътека, която ще ни отведе и много близо до друг известен връх в планината – Конгур. Когато разбрах, че пред мен все пак стои избор, осъзнах, че думите, с които започнах този разказ, не са валидни във всеки един случай.
Не е невъзможно двете пътеки да се комбинират и от едната да се прехвърлим на другата. Зависи дали плановете ще ни отведат само до Радомир, или искаме да видим какво се случва и по другите върхове.
Желанието ни да опознаем по-добре планината ни отведе и на връх Конгур (1951 м). Според мен си заслужава отбиването и до него, тъй като не ни отклонява с много от основния път и освен това успява много добре да загатне колко красиви гледки ни очакват и от Радомир. До Конгур се стига за около час и половина след тръгването от едноименната хижа. Хубавото е, че няма как да се обърка още отдалеч, тъй като на самия връх някога е имало най-вероятно граничен пункт, останките на който се извисяват днес там.
От връх Конгур до връх Радомир
Стигнем ли връх Конгур, вече ще сме минали половината път от маршрута. В готовност да продължим, тук отново ще сме изправени пред избор – дали да продължим по билото и да изкачим още няколко върха, или да се спуснем към подсичащия път, който е ясно различим и на снимките.
Със сигурност минаването по билото коства много повече усилия и там вече в един момент всеки започва да брои колко “хълмчета” остават и от кое ще се вижда върхът. За сметка на това подсичащата пътека е равна и много приятна за разходка, особено в разгара на лятото, когато храстите наоколо са препълнени с малини и боровинки. Мисля, че това също е добро оправдание да се тръгне по нея. Накратко казано – маршрутът ми хареса, защото предлага за всекиго по нещо, според настроение и желание за подвизи в конкретния ден.
Единственото по-сериозно изкачване при подсичащата пътека е накрая, когато се стигне подножието на Радомир. Там табели индикират, че трябва вече да се отбием от основния път, защото рискуваме да продължим към връх Тумба, до който остават само 22 км. Иначе самото изкачване не е дълго, в действителност е около 20 минути, както пише на табелата и тъкмо когато почне да се позадъхва човек, вече е достигнал заветните 2029 м.
Нека обобщя накратко
Маршрутът от хижа Конгур до връх Радомир е добре маркиран и се изминава за около 3 часа, но според мен е хубаво да се предвиди още малко време отгоре за почивки. Важно е да сме се запасили добре с храна и вода, тъй като разстоянието не е малко и определено в някакъв момент ще имаме нужда от презареждане на силите.
Намирам за много хубаво, че имаме възможност да опознаваме планини като Беласица, тъй като съм чела, че преди години е било забранено. Причина за това е, че планината е гранична зона. Смея да твърдя, че там цари спокойствие, а връх Конгур и връх Радомир ни откриват прекрасни гледки към България и Гърция. Със сигурност бих се върнала да открия нови интересни места там и без съмнение бих препоръчала да се отправите натам.
