Е
два ли има човек, който да не е чувал за язовир Въча. За красотата му, която малки и големи възпяват надлъж и нашир… Красота, която обаче трябва да изпиташ поне веднъж и на живо, за да се увериш от първо лице в достоверността на всяка една казана дума.
Днес ще отправим поглед към най-вдъхновяващите гледки, с които Въча те дарява – от екопътека Чилингира. Приятна разходка по силите на всеки, с няколко панорамни площадки, които те провокират да забавиш темпото за момент, да се потопиш в тишината и спокойствието в района и да погледаш наоколо.
Начало на екопътека Чилингира
Началото на екопътеката е срещу едноименния комплекс, който отстои на 50 км от Пловдив и 170 от София. Трудно ще се обърка, тъй като на място има карта, която показва какво предстои, а стълбите, по които започва разходката, няма как да бъдат пропуснати.
След като преодолеем стълбите, излизаме на пътека, която също продължава да върви нагоре. Имаме визуална представа колко още височина трябва да преодолеем, тъй като срещу нас виждаме хълма, до който трябва да стигнем. Той е най-високата част от маршрута, която със сигурност вече се досещате, те дарява с най-красивите гледки.
Всъщност панорамата към язовира е чудесна още от самото начало, а тя ни зарежда с енергия и мотивация да продължим напред без да се отказваме.
Специфики на пътеката
Самата пътека може би няма нужда от детайлни описания, тъй като е ясно различима, а единственото по-трудно нещо е, че на места е стръмна. Хубаво е да сме с удобни обувки, тъй като теренът е предимно песъчлив и на места е лесно да се подхлъзнем, особено когато вървим надолу.
Също така считам за важно да отбележа, че някъде в средата на маршрута има разклонение, по което лесно можем да се подведем. Пътеката вдясно от нас изглежда полегата, а тази вляво продължава стръмно нагоре. Ние, разбира се, се опитахме да надхитрим системата и решихме, че трябва да тръгнем по по-полегатата. Започнахме да се спускаме по нея, влязохме в гора и след недълго вървене стигнахме до една скала, от която нямаше накъде да се продължим. Гледката от нея обаче също не е за изпускане.
Тъй като обаче виждахме как други хора се движат по билото на хълма, тоест са тръгнали по стръмната пътека, бяхме сигурни, че трябва да отидем и дотам, защото в противен случай щеше да ни е яд. Затова се върнахме до разклона и поехме и по нея. И въпреки че беше доста стръмно в първата част, разстоянието се преодолява бързо и докато се усетим, вече бяхме на последната панорамна площадка. Уникално е.
Освен язовира, от другата страна виждаме и едно родопско селце, сгушено високо на хълма.
Дължина на пътеката и времетраене
Голямото предимство на екопътека Чилингира е, че дължината ѝ е 1976 м. Ако разпологаш с цял ден, това ти дава възможност да вървиш бавно и да се наслаждаваш на красотата, която те заобикаля.
Въпреки че се набира височина и не малка част от пътеката е изкачване, разстоянието се преодолява за не повече от час. Това, разбира се, пряко зависи от темпото, с което се движим. Считам, че всеки трябва да следва собствените си пориви и максимално да усети енергията на мястото по свой начин.
