Ч

естно да си призная нямам идея как да започна този текст, който още при мисълта да създам блога, предопределих да бъде първи. Затова ще стрелям направо. Знаете ли кой е най-високият връх в Сърбия и къде се намира? Ако ви е трудно да се досетите, веднага давам жокер. Казва се Миджур и е същият този връх Миджур, който е и граница между България и западната ѝ съседка.

Още преди няколко години му бях хвърлила око и така успя да се загнезди в съзнанието ми, че замалко да успее да се превърне във фиксидея. Това лято обаче се взех в ръце и реших да не достигна до тази крайност, а просто до края на България. Затова стягайте обувките, защото ми се иска с малко думи и вие да се разходите дотам.

Накратко за връх Миджур

Двухилядник е. И ако трябва да съм точна – 2169 м. Интересно за мен беше да науча, че всъщност Миджур е най-високият връх на Сърбия неотдавна, или от момента, в който Косово се превръща в независима държава.

Изходни точки

Най-популярните изходни точки за изкачване на върха са три – две от българска страна и една от сръбска. От наша страна можем да изберем да подходим или от село Горни Лом и хижа Миджур, или от село Чупрене и хижа Горски рай. Ако решим да се пробваме от Сърбия – можем да го направим от небезизвестния ски курорт Бабин зуб.

Разбира се, най-трудният, но съвсем несъзнателно. Тъй като информацията в онлайн пространството не изобилстваше, а бяхме чували, че атмосферата на хижа Горски рай е страхотна, решихме да подходим именно от там, без ясно да осъзнаваме в какво точно се забъркваме. Казвам го с най-добрите си спомени в главата, разбира се, и желанието да се върна отново там. Но около 6 часа в посока са си цифра. Особено за няколко зверчета, гладни за дива природа, но съвсем скоро събудили се от зимен сън, тази година познат още като карантинен период.

Условно бих го разделила на три важни етапа:

1. От хижа Горски рай до излизането на билото
2. От началото на билото до връх Оба
3. От връх Оба до връх Миджур

1.

Първият етап от маршрута минава изцяло в гора. Участъкът е стръмен, а допълнителна трудност създаваха и много нападали дървета, които трябваше да прескачаме или да минаваме под тях.* Пътеката почти през цялото време е ясно различима, а в този етап от достигането до Миджур можем да разчитаме и на маркировка. Иска ми се добавя, че тогава за първи път се разочаровах от навигацията, която използвах. Тя смело твърдеше, че общото изкачване до върха е едва 3 часа, а гората се минава за половината на тези 180 минути. Ами не. Щеше да е хубаво, но само докато излезем на билото ни отне 3 часа (+- ). И то с нормален ход, без много почивки. Трябваше да се примиря с неточностите и да се впусна в непознатото, което предстоеше.

2.

Въпреки лятната жега и тежките изкачвания в гората, дойде дългоочакваният момент, в който все повече се прокрадваше светлина. Идваше краят на първия етап и някак си ме обзе спокойствие, че най-трудното е минало, което обаче не продължи много дълго. В началото на билото си направихме кратка почивка и установихме, че трябва да тръгнем наляво – към първия връх, който трябваше да преодолеем от маршрута – Оба. Вдясно от нас се извисяваше връх Остра чука.

Продължихме по относително равен терен, който гледайки картата, си мислех, че ще бъде такъв именно до Миджур. Ами пак не. В планината явно трябва да си изстрадаш всяка крачка, за да стигнеш до заветната цел. Какво се оказа ли? Че трябва да слезем от връх Оба, за да достигнем подножието на най-трудното изкачване, което трябваше да преодолеем. То пък от своя страна щеше да ни отведе до билото, водещо до Миджур. С три думи – доста неочаквана ситуация. Ама какво да се прави, тръгнали сме и няма връщане назад.

3.

От връх Оба слизането може би няма нужда от описание – стръмно, но все пак слизане и възможност да отмориш от изкачванията досега. Или пък да се подготвиш за това, което предстои. Някой от групата спомена, че наричали последното изкачване “Пътеката на мъченика”. Дори и официално да не се казва така, аз съм напълно съгласна с това наименование (в началото му се пресичат маршрутите от хижа Горски рай и този, който идва от хижа Миджур).

Сега си представете най-бързия граовски танц, който трябва да танцувате на пълни обороти за минимум 10 минути. Дори и това може би не описва съвсем точно участъка, в който на всяка крачка коленете ти почти достигат брадичката. Може би го разказвам патетично, но си беше тежко. Особено когато изкачването свърши, а всички признаци на живот бяха далеч напред. Оказа се, че върхът не е веднага след края на стръмния участък, както си мислехме, а след още малко вървене по билото.

Изгубили голяма част от живителните си сили, продължихме напред към крайната цел, където за моя изненада, имаше много сърби и очаквано – много малко българи. Хората, които срещнахме на самия връх, изглеждаха доста щастливи и бодри, за разлика от нас. Но щом погледнах към пътеката в Сърбия, веднага разбрах, че има защо – тя си беше почти полегата. Няма да мърморя повече, защото всъщност най-тежките за изкачване по една или друга причина върхове са тези, които помним най-дълго и тези, които на мен лично са ми фаворити. Гледките също си заслужават усилията.

Малко информация и за изходната ни точка към Миджур – хижа Горски рай

Както споменах в началото, бяхме чували, че хижата е уютна, а хижарите – много гостоприемни. Безспорен факт. Тя е едно от местата, където ти се иска да останеш по-дълго, защото ти предлага всичко необходимо в менюто – вкусна храна, топло отношение, тишина и спокойствие, липса на wi-fi. С право са си я кръстили Горски рай.

До хижата най-лесно се стига от село Чупрене, като се върви по така наречената екопътека “Бекинска шобърка”. Малко трудно приех факта, че това е екопътека, тъй като не беше особено поддържана и по нея също имаше доста нападали дървета. Важно е винаги човек да е нащрек за маркировката, защото на места спокойно може да си се отклони от правилния път.

Дължината на пътеката е 9 километра. Поради факта, че тя също е стръмна и се преодолява доста височина, се изминава за около 3 часа. Именно това предопределя изкачването на Миджур от хижа Горски рай като маршрут за поне два дни.

*Не ми хареса, че по един хубав маршрут може да има толкова нападали дървета. Затова реших да потърся информация дали могат да бъдат разчистени. Писах на ДГС “Миджур”, откъдето ми отговориха, че е определен бюджет за премахване на дърветата и дейността трябва да се извърши до края на годината. С удоволствие бих се върнала да проверя дали са изпълнили казаното.